ЕНЗИ МИЛ 60 таблетки, ENZY MILL

Приложение:

Enzy-Mill (Ензи-Мил) е комбинация от най-важните храносмилателни ензими, произведени от световния лидер в областта - National Enzyme Company, USA. Те са от натурален, неживотински произход, имат висока устойчивост на стомашната киселинност и широк спектър на действие. Приемът на ензими подпомага разграждането и усвояването на хранителните вещества, повишава жизнеността и води до лекота.

Прилага се при:

·         ензимен дефицит,

·         подуване след нахранване,

·         чувство на тежест и газове.

·         проблеми с храносмилането

Enzy-Mill е комбинация от 7-те най-важни храносмилателни ензима, от натурални неживотински източници. Отличават се с висока чистота, широк спектър на действие и устойчивост на стомашната киселинност.

Ензимите са незаменими за храносмилането, доставянето на енергия и възстановяването на организма.

АМИЛАЗА

Амилаза - хидролизира вътрешните алфа-1,4-галактозидни връзки на сложните въглехидрати, за да освободи простите захари за храносмилането, превръщайки ги в монозахариди като глюкозата. Произвежда се от задстомашната и околоушната слюнчна жлеза. Хората с непоносимост към мазнини, често консумират захар и въглехидрати, за да компенсират липсата на мазнини в храната си. Ако прекалят с приема на скорбяла, могат да развият дефицит на амилаза.

Амилазата преработва не само въглехидратите, но и мъртвите бели кръвни телца. Ето защо човек с ниско ниво на амилаза е предразположен към абсцеси. Амилазата участва в противовъзпалителни реакции неутрализирайки натрупания хистамин. Възпалителна реакция обикновено се наблюдава в органи, които са в контакт с външния свят, като белите дробове (астма и емфизем) и кожата (псориазис, екзема, атопичен дерматит, херпес).

ПРОТЕАЗА

Протеаза - хидролизира протеините. Има различни видове протеази, според вида на пептидната връзка, която разкъсват. За по-добро действие при различните нива на киселинност в стомаха и тънките черва се използват Протеаза 3.0, с рН обхват от 2.75 до 4.7 и Протеаза 4.5, с рН обхват от 2.75 до 6.25. За разлика от животинските ензими, протеазата от натурални източници е устойчива на стомашната киселинност и разграждането на протеините започва още от стомаха, което чувствително облекчава храносмилането.

Протеините са необходими за пренасянето на свързващия се с тях калций, магнезий, цинк и други ценни минерали в кръвта. Дефицитът на протеаза води до прекалена алкалност. А това води до множество проблеми с метаболизма на калция, например дегенеративни проблеми с дисковете на гръбначния стълб, шипове и свързани с тях нарушения като ишиас и проблеми с лигаментите. При непълно разграждане на белтъците се получават къси полипептидни фрагменти, които се абсорбират и водят до алергични и автоимунни заболявания.

Водата следва протеините и недостигът им в кръвта означава и недостиг на вода. Това води до подуване на тъканите - едема. Протеазата е важна също така за имунната система, заради действието й върху бактериалните отпадъци, някои вируси и способността й да разгражда циркулиращите из тялото имунни комплекси.

ЛИПАЗА

Липаза - разгражда мазнините. Произвежда се в задстомашната жлеза и в тънките черва. Без липазата, мазнините в нашия организъм застояват и се натрупват в артериите, което може да доведе до заболявания на сърдечно-съдовата система, тенденция към повишаване нивото на холестерола и на триглицеридите, наднормено тегло и диабет или склонност към глюкозурия.

Липазата се нуждае от високо рН, за да бъде активирана. Хората с дефицит на липаза страдат от намалена пропускливост на клетките. При диабетиците се наблюдава дефицит на липаза, в резултат на което глюкозата не може да достигне до клетките им, а отпадъчните продукти и нежеланите вещества не могат да бъдат изведени навън. Хората със скрити вируси, често диагностицирани със синдром на хроничната умора, също попадат в тази категория. Обичаен симптом на дефицита на липаза са мускулните спазми (болка в раменете, врата, както и тънко, дебело черво и ректални тъкани). Световъртежът, наричан още Мениеров синдром, също може да бъде резултат от дефицита на липаза.

ЦЕЛУЛАЗА

Целулаза - разгражда целулозата. Не се произвежда в човешкото тяло и се съдържа само в суровите храни. Недостигът на целулаза е синдром на лошо абсорбиране и е придружен от много симптоми: газове, болки, подуване и проблеми, свързани с тънкото черво и панкреаса. Други състояния, свързани с дефицита на целулаза, включват проблеми на нервната система като парализа на Бел, тикове, невралгии и токсични състояния, които се облекчават след приема на целулаза. Към тази категория спадат и някои остри хранителни алергии. Хората, страдащи от синдрома на лошото абсорбиране и дефицит на целулаза, често проявяват и склонност към непоносимост към захар и/или глутен.

ЛАКТАЗА

Лактазата - разгражда лактозата в млечните продукти. Лактозата е основният въглехидрат на млякото, дизахарид, който се състои от глюкоза и галактоза. Разцепването на лактозата на монозахариди се осъществява в стените на тънките черва. Когато има недостиг на този ензим се появява лактозна нетолерантност (лактазна недостатъчност), която може да бъде наследствена или придобита. Лактазната недостатъчност може да се раздели на частична (хиполактазия) или пълна (алактазия). В случаите, когато активността на лактазата се оказва недостатъчна за преработката на постъпилите в тънките черва лактоза, неразцепеният дизахарид отива към дебелото черво, където се превръща в хранителен субстрат за различни микроорганизми, които го ферментират до мастни и млечни киселини, въглерод . Това е свързано с увеличено газообразуване, подуване, болки в корема и диария. При дете в ранна възраст това може да е причина за колики или недостатъчно качване на тегло. Лактазната недостатъчност често съпътства алергии към белтъчините на кравето мляко.

АЛФА-ГАЛАКТОЗИДАЗА

Алфа-галактозидаза - разгражда въглехидрати като рафиноза, стахиоза и вербаскоза. Тези полизахариди се срещат в бобовите и зелеви растения и не могат да бъдат разградени в тънките черва, поради което преминават в дебелото черво. Там служат като енергиен източник за чревните бактерии и в процеса на тяхното усвояване се отделят неприятно миришещи газове.

БРОМЕЛАИН

Ензимът Бромелаин изолира се от пресен ананас и подпомага храносмилането на белтъчините. Ензимът има широк рН диапазон и може да бъде използван като заместител на пепсина и трипсина, ако бъде установено, че има недостиг на тези два ензима.

Състав:

Състав на 1 таблета:

·         Amylase (Амилаза) - 7500 DU

·         Lipase (Липаза) - 1000 FIP

·         Protease (Протеаза) - 4.5 15000 HUT

·         Protease (Протеаза) - 3.0 15 SAPU

·         Alpha-galactosidase (Алфа-галактозидаза) - 200 GalU

·         Lactase (Лактаза) - 1000 ALU

·         Cellulase (Целулаза) - 250 CU

·         Bromelain (Бромелаин) - 500000 FCCPU

Дозировка:

1-2 таблети по време на хранене. Таблетата може да се сдъвче.

Продължителност на приема - може да се приема без прекъсване.

Лекарства, като антиациди и аналгетици, денатурират ензимите и не трябва да се приемат в интервал, по-малък от 20 минути.

Приемът на ензими непосредствено с високоалкохолни напитки ги дезактивира.

Противопоказен при язва! При прием над препоръчаното количество и на гладно, може да предизвика стомашно дразнене.

Хранителна добавка.
Да се съхранява на място, недостъпно за малки деца.
Да не се превишава препоръчителната дневна доза.
Продуктът не е заместител на разнообразното хранене.